Скоро не съм писала нищо в блога...време е :)))))
Миналата седмица измислих едно стихче, в което има част от мен. Не съм много добра в това, но поне опитвам :)))

Родила се рожба една и тя си имала съдба. От детство лишена с работа обременена. Ала късмет в университет приета с образование заета. Животът нов започва с усмивка лице и с много свобода в своето сърце. Проблеми, радости, тъга спохождат неминуемо нейната душа. И ето, случи се това което не подминава ничия душа. Слънце грейнало в очите усмивка до ушите… влюбена е тя в нечия мъжка душа. Но както винаги в живота на тази изстрадала душа не я спохожда тъй късмета, без да е проронила сълза. Дали я чака бъдеще красиво обсипано навсякъде с цветя…. нима е толкоз трудно да сгрее някой нейната душа. Но истината е една едно е да си добра душа а друго е да имаш лоша съдба.

не винаги е зла
понякога поднася ни и чудеса
не се променяй
бъди си все добра:))

Благодаря :)