Любовта не може да бъде импровизация, милосърдие, навик, „закачалка за илюзии. Любовта, ако е истинска, трябва да е над всички тези неща. Тя трябва да протича на по-високо ниво. Истинската любов трябва да бъде неегоистична, иначе ще се превърне единствено в средство за манипулиране на другия с цел да се извлече лично удоволствие. Индивидът в този случай възприема само външна поза на влюбеност и я използва за преследване на собствените си интереси без да се съобразява с другия.

Обикновено когато един мъж или една жена търсят партньор, мотивът не е любов, а надежда, че ще намерят човек, с когото може да създадат любов. Индивидът обаче не разглежда такава връзка от гледна точка на значението на любовта, а от гледна точка на личните изгоди, които ще извлече. Сексуално удовлетворение, избягване на самотата и чувство за тревожност, икономическа сигурност - това са някои от най-често срещаните мотиви както при мъжете, така и при жените. Има и случаи, когато хората се стремят към любовта заради самата нея с цел да задоволят някаква романтична фантазия, откъсната от действителността, без да имат представа какво ще се случи след първоначалната фаза на романтичната връзка. Те се стремят единствено да изживеят любовна фантазия без конкретно определение.

Тежестта на самотата е силен подтик за влизане в измамна връзка - човек вярва, че така ще облекчи самотата си.

Тъкмо затова индивидът се предава на новия обект на любовта си със страст, която трябва да убеди другия, че е влюбен до уши, докато всъщност той търси единствено начин да уталожи вътрешната си тревога си. В проблема на любовта и самотата са намесени няколко елементи: комплекс за малоценност, слабо Аз и дължащото се на тях безпокойство. Чувството, че не принадлежи на никого, че е откъснат от хората, принуждава индивида да се стреми към любовта като начин за отдаване и принадлежност, за да се избави от изолацията си. Има два вида самота - естествена и невротична. Нормалната самота подтиква уравновесения и психологически здрав човек да иска да сподели преживяванията си с други хора. Невротичната самота е резултат на нарцисизъм, срамежливост, комплекс за малоценност или травматични изживявания в детството. Индивидът сам създава невротичната си самота. Той се откъсва от хората, изолира се от света, дава причини да бъде считан за различен и отчужден, откъснат, отделен от собствената си емоционална действителност. Когато такъв човек стане част от двойка, той успява да постигне някаква връзка с външния свят посредством партньора си и мисли, че е победил ужасната си самота.